Посоките в средата се събират
Посветено... на силните хора
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят.
Очакват "утре", днешното е сигурно.
Докато не намерят в тях животите,
ще рèдят недостатъци във фигури
и вечно ще си мислят, че са лошите.
А камъкът, заспал върху гърдите им,
ще смачка непростените им грешки
и язвите, проникнали в душите им,
ще зеят, като липси - нечовешки.
Но колкото и пътища да имат,
кръвта им ще се търси, да се слее.
Посоките в средата се събират...
Там, може би, най-трудно се живее!
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят.
Очакват "утре", днешното е сигурно.
Докато не намерят в тях животите,
ще рèдят недостатъци във фигури
и вечно ще си мислят, че са лошите.
А камъкът, заспал върху гърдите им,
ще смачка непростените им грешки
и язвите, проникнали в душите им,
ще зеят, като липси - нечовешки.
Но колкото и пътища да имат,
кръвта им ще се търси, да се слее.
Посоките в средата се събират...
Там, може би, най-трудно се живее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
