Не бързай, меченце, поспри,
от меда си лапичката извади,
не ще ти нищо изтървеш,
ако поне за миг се спреш и бавно, бавно порастеш.
В училището черната дъска
все още нависоко се простира
не ще усетиш как със мъничката си ръка,
ще шариш ти по нея смело с тебешира.
Ботушите на татко гумени за риба
намирам често целите във кал –
той казва ти, мече, така не бива,
но зная, че край езерото следобеда си пак сновал. ...