1 янв. 2018 г., 17:27

Поспри

1.1K 0 0

Не бързай, меченце, поспри,

от меда си лапичката извади,

не ще ти нищо изтървеш,

ако поне за миг се спреш и бавно, бавно порастеш.

 

В училището черната дъска

все още нависоко се простира

не ще усетиш как със мъничката си ръка,

ще шариш ти по нея смело с тебешира.

 

Ботушите на татко гумени за риба

намирам често целите във кал –

той казва ти, мече, така не бива,

но зная, че край езерото следобеда си пак сновал.

 

Усмивката ти гледам всяка сутрин,

загатва нови пакости, игри,

но още и детето ми зове отвътре:

“Гушни ме мамо, в света голям опасност ме грози!”

 

Дали готов си вече сам да тичаш,

нима след теб не ще изтича звяр свиреп,

ден след ден на мене повече приличаш,

и частичка от сърцето ми, помни, 

ще тича все след теб.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...