29 dic 2007, 22:07

Поспри се време

  Poesía
1.6K 0 14
 

                На денонощието, в най-хубавия час,

                когато слънцето с луната се целува,

                усещам... Време, ти летиш  край мен,

                поспри се, накъде пътуваш?...

                Не ме оставяй пак във самота,

                със болката стаена във  душата,

                ела, вземи ме, за да полетя,

                 дай ми крилете на копнежа и мечтата...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Валери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И НЕКА ЩАСТИЕТО ДА Е ПОСТОЯНЕН СПЪТНИК В ТВОЯ ДОМ!!!
  • Прекрасна е тази молба!
    Желая ти сбъдване Вероник!
  • Никой не може да спре времето...
  • Благодаря ти Маги ,за чудесният стих-коментар ! Сякаш четеш мислите ми ! Това е ,което искам - да полетя във вечен необят!!!
  • Горещи благодарности на всички !!! Коментарите Ви са пропити с оптимизъм , който толкова много ми е нужен сега !!! БЛАГОДАРЯ !!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...