На денонощието, в най-хубавия час,
когато слънцето с луната се целува,
усещам... Време, ти летиш край мен,
поспри се, накъде пътуваш?...
Не ме оставяй пак във самота,
със болката стаена във душата,
ела, вземи ме, за да полетя,
дай ми крилете на копнежа и мечтата...
© Вероника Валери Todos los derechos reservados