Dec 29, 2007, 10:07 PM

Поспри се време

  Poetry
1.6K 0 14
 

                На денонощието, в най-хубавия час,

                когато слънцето с луната се целува,

                усещам... Време, ти летиш  край мен,

                поспри се, накъде пътуваш?...

                Не ме оставяй пак във самота,

                със болката стаена във  душата,

                ела, вземи ме, за да полетя,

                 дай ми крилете на копнежа и мечтата...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Валери All rights reserved.

Comments

Comments

  • ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И НЕКА ЩАСТИЕТО ДА Е ПОСТОЯНЕН СПЪТНИК В ТВОЯ ДОМ!!!
  • Прекрасна е тази молба!
    Желая ти сбъдване Вероник!
  • Никой не може да спре времето...
  • Благодаря ти Маги ,за чудесният стих-коментар ! Сякаш четеш мислите ми ! Това е ,което искам - да полетя във вечен необят!!!
  • Горещи благодарности на всички !!! Коментарите Ви са пропити с оптимизъм , който толкова много ми е нужен сега !!! БЛАГОДАРЯ !!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....