поспрях на моста...

24 abr 2007, 6:12

Poesía

688 0 8

***

ПОСПРЯХ НА МОСТА САМ С ВЕЛОСИПЕДА :

По златни спици слънцето се спусна

над сянката, а тя с пламтящи устни

към бистрата вода снага наведе...

Сестра й се протегна над реката -

понечи да погали своя образ,

но блесна огледалното Нататък

и в злака се изплъзна като кобра...

Тъй бяга ни Реката, но защо ли

обратно в нея облаците плуват?

Там сенките на голите тополи

със своята невинност се сбогуват.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mim4ek (Мария Дуплищева)

2007-04-25T22:03:41+03:00

Завидна образност, поздрави!!!
Меричка (Мери Попинз)

2007-04-25T08:13:45+03:00

Впечатлително, импулсивно! Грабна ме ...реката.
vesi-lina (Веска Алексиева)

2007-04-24T15:23:46+03:00

Изпипан стих от всякъде!
evropa (Нели)

2007-04-24T13:51:50+03:00

сенчест стих. малко хора умеят да наблюдават детайлите.А още по-малко са тия,които умеят да опишат впечатлението си
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-04-24T09:29:14+03:00

Много интересен стих!
Поздрави!
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-04-24T08:52:06+03:00

Интересна и красива картина.
Някаква тъга и носталгия има.

Поздрав и усмивка.
jenina1962 (Женина Богданова)

2007-04-24T06:21:09+03:00

Различно и истинско!Много хубаво!!!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2007-04-24T06:16:29+03:00

"Там сенките на голите тополи

със своята невинност се сбогуват."
Много е хубаво!!!