поспрях на моста...
***
ПОСПРЯХ НА МОСТА САМ С ВЕЛОСИПЕДА :
По златни спици слънцето се спусна
над сянката, а тя с пламтящи устни
към бистрата вода снага наведе...
Сестра й се протегна над реката -
понечи да погали своя образ,
но блесна огледалното Нататък
и в злака се изплъзна като кобра...
Тъй бяга ни Реката, но защо ли
обратно в нея облаците плуват?
Там сенките на голите тополи
със своята невинност се сбогуват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
