Забравил (Забраван Забраванов)
46 90
24.04.2007 г., 6:12 ч.

поспрях на моста... 

  Поезия
673 0 8
 

***



ПОСПРЯХ НА МОСТА САМ С ВЕЛОСИПЕДА :

По златни спици слънцето се спусна

над сянката, а тя с пламтящи  устни

към бистрата вода снага наведе...


Сестра й се протегна над реката -

понечи да погали своя образ,

но блесна огледалното Нататък

и в злака се изплъзна като кобра...



Тъй бяга ни Реката, но защо ли

обратно в нея облаците плуват?


Там  сенките на голите тополи

със своята невинност се сбогуват.

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??