24 апр. 2007 г., 06:12

поспрях на моста... 

  Поэзия
772 0 8
***
ПОСПРЯХ НА МОСТА САМ С ВЕЛОСИПЕДА :
По златни спици слънцето се спусна
над сянката, а тя с пламтящи устни
към бистрата вода снага наведе...
Сестра й се протегна над реката -
понечи да погали своя образ,
но блесна огледалното Нататък
и в злака се изплъзна като кобра...
Тъй бяга ни Реката, но защо ли
обратно в нея облаците плуват?
Там сенките на голите тополи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Предложения
: ??:??