Забравил (Забраван Забраванов)
46 90
24 апр. 2007 г., 06:12

поспрях на моста... 

  Поэзия
689 0 8
 

***



ПОСПРЯХ НА МОСТА САМ С ВЕЛОСИПЕДА :

По златни спици слънцето се спусна

над сянката, а тя с пламтящи  устни

към бистрата вода снага наведе...


Сестра й се протегна над реката -

понечи да погали своя образ,

но блесна огледалното Нататък

и в злака се изплъзна като кобра...



Тъй бяга ни Реката, но защо ли

обратно в нея облаците плуват?


Там  сенките на голите тополи

със своята невинност се сбогуват.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??