30 mar 2006, 17:07

Посребряло

  Poesía
1.1K 0 12


Посребрели коси ,  напукани длани
и две все още влюбени в тебе очи
една усмивка изгряла от нежност
едно остаряло сърце в моите гърди
Погледът ти топъл  все още  ме пали
неизпита,горяща  любов ме залива
и дори да умирам - ще бъда щастлив
щом до мен най-красивата заспива !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами , Таня де да зная и аз... Благодаря Ти за хубавите отценки и коментари !
  • От каде ги вадиш тия думи..просто незнам...но са страхотни
  • чудесно..
  • Ееее Ивайло , това е литературна измислица . Радвам се за твоето младо сърце . Надявам се когато стана и аз на 46 , да имам същият жиззнен потенцял като теб . Благодаря ти пак .
  • Чудесно стихо Адриане! Незнаех, че на 20 години сърцата са вече остарели!!!
    А... какво да кажем ние със 46 годишните-млади сърца??? Получаваш 6-так от мен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...