Mar 30, 2006, 5:07 PM

Посребряло

  Poetry
1.1K 0 12


Посребрели коси ,  напукани длани
и две все още влюбени в тебе очи
една усмивка изгряла от нежност
едно остаряло сърце в моите гърди
Погледът ти топъл  все още  ме пали
неизпита,горяща  любов ме залива
и дори да умирам - ще бъда щастлив
щом до мен най-красивата заспива !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами , Таня де да зная и аз... Благодаря Ти за хубавите отценки и коментари !
  • От каде ги вадиш тия думи..просто незнам...но са страхотни
  • чудесно..
  • Ееее Ивайло , това е литературна измислица . Радвам се за твоето младо сърце . Надявам се когато стана и аз на 46 , да имам същият жиззнен потенцял като теб . Благодаря ти пак .
  • Чудесно стихо Адриане! Незнаех, че на 20 години сърцата са вече остарели!!!
    А... какво да кажем ние със 46 годишните-млади сърца??? Получаваш 6-так от мен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...