Позвъни ми посреднощ,
щом в безсъние се мятам,
и по острие на нож
се надвесвам над земята.
Налюти ме като дим,
очертай ми периметър,
с нюха си непогрешим
остави ми Черен Петър
в непослушните ръце.
Смях прати ми ироничен –
неприятно петънце,
пръснало ти спорадично.
Наръси ми малко спот,
чистичък ще се пробудиш.
Зареди си нов живот,
с идеали и подбуди.
© Светличка Todos los derechos reservados