25 oct 2023, 8:41

Посредственост 

  Poesía
318 0 0
Превърнах се в кошмара на всеки девиантен индивид,
да съществувам вместо да живея,
да работя вместо да лудея,
да се оплаквам вместо да копнея -
ах,как намразих този гнусен паразит !
Сякаш всеки ден присъствам на погребение душевно,
в което всичко детско,може би вълшебно,
всичко наивно,оптимистично и потребно,
умира,мъртво е,в бездната безжизнено лежи,
а съзнанието ми втренчено е в него,
с уморени,празни и безизразни очи.
А виновник за това е надеждата - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Христев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??