25 окт. 2023 г., 08:41

Посредственост

525 0 0

Превърнах се в кошмара на всеки девиантен индивид,

да съществувам вместо да живея,

да работя вместо да лудея,

да се оплаквам вместо да копнея -

ах,как намразих този гнусен паразит !

 

Сякаш всеки ден присъствам на погребение душевно,

в което всичко детско,може би вълшебно,

всичко наивно,оптимистично и потребно,

умира,мъртво е,в бездната безжизнено лежи,

а съзнанието ми втренчено е в него,

с уморени,празни и безизразни очи.

 

А виновник за това е надеждата - 

 тази кучка подла и самодоволна,

с усмивка хитра,лъжовна и подмолна,

с осанка на обичлива майка непреклонна,

умееща луди,болни и умиращи да убеждава,

че страданието и мъката си заслужават,

че куража и сляпата вяра неимоверно се възнаграждават.

 

И моя милост,видиш ли - повярва,

на тази проклета усойница коварна,

че животът ми ще бъде меко казано необикновен,

че ще имам хуморът на шоумен,

ресурсите на виден,знатен бизнесмен,

харизмата на прелъстителен и страстен джентълмен…

 

Явно през цялото време съм умишлено грешал,

надявайки се,че всичко няма да завърши с провал,

със съжаление,болка,вина и сълзи,

или пък с носталгия за отминалите дни.

Явно е време да приема реалността,

че съм просто едно бледо отражение на посредствеността…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Христев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...