2 oct 2006, 16:57

Посрещане

  Poesía
930 0 12

Да търся ли нови светове за мене

или да остана тук, където съм сама?

Ще мога ли да стигна там навреме,

и да заровя в дупка тази самота?

Ще има ли кой да ме посрещне?

Да ме приветсва с “Добре дошла”

И понякога и на мен да шепне,

овехтелите, забравени слова.

Сърцето ще наднича ли отново,

закачливо да намигва то с око.

Сълзи от щастие иска да отронва,

а не сълзи, че скрито е само.

И когато запъхтяна аз пристигна,

да ме чака някой с чаша в ръка,

за да отпия от елексира до насита

и силите за нов живот да събера!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...