2 oct 2006, 16:57

Посрещане

  Poesía
928 0 12

Да търся ли нови светове за мене

или да остана тук, където съм сама?

Ще мога ли да стигна там навреме,

и да заровя в дупка тази самота?

Ще има ли кой да ме посрещне?

Да ме приветсва с “Добре дошла”

И понякога и на мен да шепне,

овехтелите, забравени слова.

Сърцето ще наднича ли отново,

закачливо да намигва то с око.

Сълзи от щастие иска да отронва,

а не сълзи, че скрито е само.

И когато запъхтяна аз пристигна,

да ме чака някой с чаша в ръка,

за да отпия от елексира до насита

и силите за нов живот да събера!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....