Посрещане
Да търся ли нови светове за мене
или да остана тук, където съм сама?
Ще мога ли да стигна там навреме,
и да заровя в дупка тази самота?
Ще има ли кой да ме посрещне?
Да ме приветсва с “Добре дошла”
И понякога и на мен да шепне,
овехтелите, забравени слова.
Сърцето ще наднича ли отново,
закачливо да намигва то с око.
Сълзи от щастие иска да отронва,
а не сълзи, че скрито е само.
И когато запъхтяна аз пристигна,
да ме чака някой с чаша в ръка,
за да отпия от елексира до насита
и силите за нов живот да събера!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
