27 abr 2013, 10:27  

Посрещнат изгрев 

  Poesía » Del paisaje
489 0 0

Посрещнат изгрев



Заставам до реката и си мисля:
Каква величествена красота!
Небето бавно, бавно се избистря,
а птиците разперят си крила.

Потрепвам! Много се вълнувам

в магията на думата:.. Живот!
Аз зная - винаги ще плувам
и сред останки ще намеря брод.

И си стоя. Косата ми се вее.
И гледам. И мечтая със захлас.
Над мене ясното небе блестее,
а тихата река танцува валс.

Загледана към хоризонта, мисля:
Навярно всеки следва своя път?..
А Залезът изцяло се избистря,
за да закипи през Изгрева денят.

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??