Посрещнат изгрев

Заставам до реката и си мисля:
Каква величествена красота!
Небето бавно, бавно се избистря,
а птиците разперят си крила.

Потрепвам! Много се вълнувам

в магията на думата:.. Живот!
Аз зная - винаги ще плувам
и сред останки ще намеря брод.

И си стоя. Косата ми се вее.
И гледам. И мечтая със захлас.
Над мене ясното небе блестее,
а тихата река танцува валс.

Загледана към хоризонта, мисля:
Навярно всеки следва своя път?..
А Залезът изцяло се избистря,
за да закипи през Изгрева денят.

Лъчиста