Изтичат от зениците ми хиляди пътеки,
насичат корена на хоризонта,
по мозъка пробягват лампички "Заето!",
а мислите ми - връщат се от фронта.
И празни ми са пеперудените длани,
припърхали по хладната ти сфера.
Небето - в локви, все така разкаляно...
(Какво очаквах, всъщност, да намеря?)
Събирам си зиморничаво стъпките обратно,
(защото нямах място за крилете).
Отляво - хленч, отдясно - малко адекватност,
а зад гърба ми - лоното на ветровете. ...