Посвещение

                                       /На Дамян Дамянов/

                   Отиде си, Дамяне, отиде си далеч от нас...

                   Къде ли си в момента  в този труден час?

                   Навярно гледаш отнейде с поглед благ,

                   където е вечна пролет и няма сняг...

                   Ти цял живот пя за нежност, слънце и любов,

                   отгде взе сили да го сториш в този свят суров?

                   Кое ти даваше тази огромна, нечовешка сила,

                   и как толкова нежност в душата ти гнездо бе свила?

                   Самият ти, Дамяне, от съдбата беше ощетен жестоко -

                   дали пък затова крилата ти не летяха толкова високо?

                   И знаеш ли, аз чувствам, усещам, че в мен гори

                   частица от теб, от сърцето ти голямо. И в мен ври

                   оназ любов към хората, която раздаваше, и гдето

                   продължаваш да я даваш на нас – дори от небитието!

                   Отиде си, Дамяне...Почивай кротко в мир...

                   За тебе тихо страдам...А може би и целия всемир...