May 6, 2005, 7:41 PM

Посвещение

  Poetry
1K 0 1

                                       /На Дамян Дамянов/

 

                   Отиде си, Дамяне, отиде си далеч от нас...

                   Къде ли си в момента  в този труден час?

                   Навярно гледаш отнейде с поглед благ,

                   където е вечна пролет и няма сняг...

                   Ти цял живот пя за нежност, слънце и любов,

                   отгде взе сили да го сториш в този свят суров?

                   Кое ти даваше тази огромна, нечовешка сила,

                   и как толкова нежност в душата ти гнездо бе свила?

                   Самият ти, Дамяне, от съдбата беше ощетен жестоко -

                   дали пък затова крилата ти не летяха толкова високо?

                   И знаеш ли, аз чувствам, усещам, че в мен гори

                   частица от теб, от сърцето ти голямо. И в мен ври

                   оназ любов към хората, която раздаваше, и гдето

                   продължаваш да я даваш на нас – дори от небитието!

                   Отиде си, Дамяне...Почивай кротко в мир...

                   За тебе тихо страдам...А може би и целия всемир...

                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...