8 jun 2007, 10:03

Посвещение

  Poesía
667 0 5
В чужди светове живеем и
 километри сякаш ни делят,
мислите един на друг владеем,
но нощем аз заспивам пак до друг.
В деня се срещаме случайно
и от очите ни любов струи,
но любовта остава тайна
 и само спомен в нашите души.
И сякаш пропаст ни разделя,
но от невидима скала,
която слага бариера за чувствата,
 пламтящи в нашите сърца.
В чужди светове живем и
 километри ни делят,
мислите един на друг владеем,
но тази нощ заспивам пак до друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...