8 jun 2007, 10:03

Посвещение

  Poesía
664 0 5
В чужди светове живеем и
 километри сякаш ни делят,
мислите един на друг владеем,
но нощем аз заспивам пак до друг.
В деня се срещаме случайно
и от очите ни любов струи,
но любовта остава тайна
 и само спомен в нашите души.
И сякаш пропаст ни разделя,
но от невидима скала,
която слага бариера за чувствата,
 пламтящи в нашите сърца.
В чужди светове живем и
 километри ни делят,
мислите един на друг владеем,
но тази нощ заспивам пак до друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...