Jun 8, 2007, 10:03 AM

Посвещение

  Poetry
662 0 5
В чужди светове живеем и
 километри сякаш ни делят,
мислите един на друг владеем,
но нощем аз заспивам пак до друг.
В деня се срещаме случайно
и от очите ни любов струи,
но любовта остава тайна
 и само спомен в нашите души.
И сякаш пропаст ни разделя,
но от невидима скала,
която слага бариера за чувствата,
 пламтящи в нашите сърца.
В чужди светове живем и
 километри ни делят,
мислите един на друг владеем,
но тази нощ заспивам пак до друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...