8 июн. 2007 г., 10:03

Посвещение

666 0 5
В чужди светове живеем и
 километри сякаш ни делят,
мислите един на друг владеем,
но нощем аз заспивам пак до друг.
В деня се срещаме случайно
и от очите ни любов струи,
но любовта остава тайна
 и само спомен в нашите души.
И сякаш пропаст ни разделя,
но от невидима скала,
която слага бариера за чувствата,
 пламтящи в нашите сърца.
В чужди светове живем и
 километри ни делят,
мислите един на друг владеем,
но тази нощ заспивам пак до друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...