6 ago 2008, 16:20

Посвещение

  Poesía
1.3K 0 10
Син роден на слънца и на стихии
с душата на дете, поет, мечтател,
увлечен от незнайна орисия
да се надбягва с палавия вятър.
В родината ни свята вечно влюбен,
за свой и непознат добър приятел...
Такъв човек не е роден да губи,
дори когато всичко е театър.
С перото си, свободно като птица
прекрасни, чисти бисери създава.
От тях си нижем светла огърлица
за талисман. Тя болката стопява.
Сърцето му притворство не познава
и влюби ли се, истински обича.
Способен е докрай да се раздава,
честта и красотата го привличат.
За факт позорен, грешка или слава
дочуваме пак с неговия глас -
пороците в света ни не прощава...
Познахте ли го? Той е между нас.


Умишлено не отбелязвам на кого е посветен този стих, интересно ми е колко хора ще се досетят :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно посвещение!!! Поздравления и за двамата - обичам творчеството ви!!!!!
  • Поздравления и за двама ви!
  • "..А любовта е като черен гарван
    кълвяща от плътта му, до последно.."
    ТИПИЧНО В НЕГОВИЯ СТИЛ - ВАЛЕТО ВЕЧНО ТЪРСЕЩ,СПОРЕЩ, ТВОРЯЩ...
    ЦЕЛУВКИ ЗА НЕГО!!!
  • Много готино посвещение!
  • Ех, Вальо, прекрасно посвещение! Аплодисменти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...