6.08.2008 г., 16:20

Посвещение

1.3K 0 10
Син роден на слънца и на стихии
с душата на дете, поет, мечтател,
увлечен от незнайна орисия
да се надбягва с палавия вятър.
В родината ни свята вечно влюбен,
за свой и непознат добър приятел...
Такъв човек не е роден да губи,
дори когато всичко е театър.
С перото си, свободно като птица
прекрасни, чисти бисери създава.
От тях си нижем светла огърлица
за талисман. Тя болката стопява.
Сърцето му притворство не познава
и влюби ли се, истински обича.
Способен е докрай да се раздава,
честта и красотата го привличат.
За факт позорен, грешка или слава
дочуваме пак с неговия глас -
пороците в света ни не прощава...
Познахте ли го? Той е между нас.


Умишлено не отбелязвам на кого е посветен този стих, интересно ми е колко хора ще се досетят :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно посвещение!!! Поздравления и за двамата - обичам творчеството ви!!!!!
  • Поздравления и за двама ви!
  • "..А любовта е като черен гарван
    кълвяща от плътта му, до последно.."
    ТИПИЧНО В НЕГОВИЯ СТИЛ - ВАЛЕТО ВЕЧНО ТЪРСЕЩ,СПОРЕЩ, ТВОРЯЩ...
    ЦЕЛУВКИ ЗА НЕГО!!!
  • Много готино посвещение!
  • Ех, Вальо, прекрасно посвещение! Аплодисменти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...