Aug 6, 2008, 4:20 PM

Посвещение

  Poetry
1.3K 0 10
Син роден на слънца и на стихии
с душата на дете, поет, мечтател,
увлечен от незнайна орисия
да се надбягва с палавия вятър.
В родината ни свята вечно влюбен,
за свой и непознат добър приятел...
Такъв човек не е роден да губи,
дори когато всичко е театър.
С перото си, свободно като птица
прекрасни, чисти бисери създава.
От тях си нижем светла огърлица
за талисман. Тя болката стопява.
Сърцето му притворство не познава
и влюби ли се, истински обича.
Способен е докрай да се раздава,
честта и красотата го привличат.
За факт позорен, грешка или слава
дочуваме пак с неговия глас -
пороците в света ни не прощава...
Познахте ли го? Той е между нас.


Умишлено не отбелязвам на кого е посветен този стих, интересно ми е колко хора ще се досетят :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно посвещение!!! Поздравления и за двамата - обичам творчеството ви!!!!!
  • Поздравления и за двама ви!
  • "..А любовта е като черен гарван
    кълвяща от плътта му, до последно.."
    ТИПИЧНО В НЕГОВИЯ СТИЛ - ВАЛЕТО ВЕЧНО ТЪРСЕЩ,СПОРЕЩ, ТВОРЯЩ...
    ЦЕЛУВКИ ЗА НЕГО!!!
  • Много готино посвещение!
  • Ех, Вальо, прекрасно посвещение! Аплодисменти!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...