14 sept 2007, 18:24

Посвещение

  Poesía
624 0 6

Посвещавам на Краси

 

Ти казваш, че животът ти е мъртво море -

събрал на годините семето.

И впримчил се на ветровете в стремето,

ще премине, без да го усетим…

Но… той продължава.

Тепърва

ще откриваме брегове.

Някъде все пак има бряг…

за душата

и ти вървиш натам, към него.

Не унивай! Бъди само себе си!

Животът е кратък и ни е даром –

затуй с пълни гърди дишай!

Не преставай!

Само така ще потушиш болката.

Греби от живота с пълни шепи!

И не забравяй, че нищо не е вечно.

Мечтай!

Изцеждай дори последните капки любов

от него и ги изпивай с наслада…

Попивай всяка мъничка  радост!

Дерзай! Не се предавай!

Много мина и малко остава…

Не се предавай!

***

И ако някога се превърнем в пепел...

да потънем в... мъртвото море.

 

 

07 септември 2007

NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...