14 sept 2007, 18:24

Посвещение

  Poesía
622 0 6

Посвещавам на Краси

 

Ти казваш, че животът ти е мъртво море -

събрал на годините семето.

И впримчил се на ветровете в стремето,

ще премине, без да го усетим…

Но… той продължава.

Тепърва

ще откриваме брегове.

Някъде все пак има бряг…

за душата

и ти вървиш натам, към него.

Не унивай! Бъди само себе си!

Животът е кратък и ни е даром –

затуй с пълни гърди дишай!

Не преставай!

Само така ще потушиш болката.

Греби от живота с пълни шепи!

И не забравяй, че нищо не е вечно.

Мечтай!

Изцеждай дори последните капки любов

от него и ги изпивай с наслада…

Попивай всяка мъничка  радост!

Дерзай! Не се предавай!

Много мина и малко остава…

Не се предавай!

***

И ако някога се превърнем в пепел...

да потънем в... мъртвото море.

 

 

07 септември 2007

NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...