14.09.2007 г., 18:24 ч.

Посвещение 

  Поезия
467 0 6

Посвещавам на Краси

 

Ти казваш, че животът ти е мъртво море -

събрал на годините семето.

И впримчил се на ветровете в стремето,

ще премине, без да го усетим…

Но… той продължава.

Тепърва

ще откриваме брегове.

Някъде все пак има бряг…

за душата

и ти вървиш натам, към него.

Не унивай! Бъди само себе си!

Животът е кратък и ни е даром –

затуй с пълни гърди дишай!

Не преставай!

Само така ще потушиш болката.

Греби от живота с пълни шепи!

И не забравяй, че нищо не е вечно.

Мечтай!

Изцеждай дори последните капки любов

от него и ги изпивай с наслада…

Попивай всяка мъничка  радост!

Дерзай! Не се предавай!

Много мина и малко остава…

Не се предавай!

***

И ако някога се превърнем в пепел...

да потънем в... мъртвото море.

 

 

07 септември 2007

NG/nnn

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??