Sep 14, 2007, 6:24 PM

Посвещение

  Poetry
625 0 6

Посвещавам на Краси

 

Ти казваш, че животът ти е мъртво море -

събрал на годините семето.

И впримчил се на ветровете в стремето,

ще премине, без да го усетим…

Но… той продължава.

Тепърва

ще откриваме брегове.

Някъде все пак има бряг…

за душата

и ти вървиш натам, към него.

Не унивай! Бъди само себе си!

Животът е кратък и ни е даром –

затуй с пълни гърди дишай!

Не преставай!

Само така ще потушиш болката.

Греби от живота с пълни шепи!

И не забравяй, че нищо не е вечно.

Мечтай!

Изцеждай дори последните капки любов

от него и ги изпивай с наслада…

Попивай всяка мъничка  радост!

Дерзай! Не се предавай!

Много мина и малко остава…

Не се предавай!

***

И ако някога се превърнем в пепел...

да потънем в... мъртвото море.

 

 

07 септември 2007

NG/nnn

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...