10 feb 2007, 10:39

Посвещение

  Poesía
943 0 5
Това, което искам да направя
преди в съня си да умра,
е да ходя боса по жаравата,
пламтяща в твоята душа.

И плитките ми да се вият
в пламнали огньове сред нощта.
В зениците ти да се вгледам,
да видя в тях следата на греха.

Ела при мен - опасност няма.
Огънят не ще те изгори.
Ела, ще продължиме двама
нестинарските си танци до зори.

Звездите ще танцуват с бесен ритъм,
луната ще синее сред мъгла,
а ти ще искаш още, още
от тази вечна огнена игра.

А когато дойде утринта
и слънцето изгрее над гората,
разпилей прахта ми сред тревата
и аз в съня ти ще умра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...