10.02.2007 г., 10:39

Посвещение

945 0 5
Това, което искам да направя
преди в съня си да умра,
е да ходя боса по жаравата,
пламтяща в твоята душа.

И плитките ми да се вият
в пламнали огньове сред нощта.
В зениците ти да се вгледам,
да видя в тях следата на греха.

Ела при мен - опасност няма.
Огънят не ще те изгори.
Ела, ще продължиме двама
нестинарските си танци до зори.

Звездите ще танцуват с бесен ритъм,
луната ще синее сред мъгла,
а ти ще искаш още, още
от тази вечна огнена игра.

А когато дойде утринта
и слънцето изгрее над гората,
разпилей прахта ми сред тревата
и аз в съня ти ще умра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ния Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...