10.02.2007 г., 10:39 ч.

Посвещение 

  Поезия
711 0 5
Това, което искам да направя
преди в съня си да умра,
е да ходя боса по жаравата,
пламтяща в твоята душа.

И плитките ми да се вият
в пламнали огньове сред нощта.
В зениците ти да се вгледам,
да видя в тях следата на греха.

Ела при мен - опасност няма.
Огънят не ще те изгори.
Ела, ще продължиме двама
нестинарските си танци до зори.

Звездите ще танцуват с бесен ритъм,
луната ще синее сред мъгла,
а ти ще искаш още, още
от тази вечна огнена игра.

А когато дойде утринта
и слънцето изгрее над гората,
разпилей прахта ми сред тревата
и аз в съня ти ще умра.

© Ния Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??