19 jul 2017, 0:10

Посвещение 

  Poesía » Otra
547 1 9

 

 

на В.

 

Безсъницата тази нощ е бяла,

понеже често те сънувам буден.

Припяват ми щурците до премала

рефрени от една красива лудост.

 

Измислици са притчи и молитви,

които си нашепвам суеверно;

след тази песен всички птици литват

със шепота на влюбен в теб вечерник.

 

Измислица е бледата ми есен,

когато от мъгли се побелява.

Пронизва тишината с друга песен

притихващата болка горе вляво.

 

За теб строих от пясъците кули,

пиян от небеса и пълнолуния.

Танцува сред звездите сомнамбулно

поредното ми пеещо безумие.

 

Но тази нощ е пак ефирно бяла.

Понякога сънувам, че съм буден.

Покривам те с небесно наметало

и сричам си една красива лудост.

 

 

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??