19.07.2017 г., 0:10 ч.

Посвещение 

  Поезия » Друга
545 1 9

 

 

на В.

 

Безсъницата тази нощ е бяла,

понеже често те сънувам буден.

Припяват ми щурците до премала

рефрени от една красива лудост.

 

Измислици са притчи и молитви,

които си нашепвам суеверно;

след тази песен всички птици литват

със шепота на влюбен в теб вечерник.

 

Измислица е бледата ми есен,

когато от мъгли се побелява.

Пронизва тишината с друга песен

притихващата болка горе вляво.

 

За теб строих от пясъците кули,

пиян от небеса и пълнолуния.

Танцува сред звездите сомнамбулно

поредното ми пеещо безумие.

 

Но тази нощ е пак ефирно бяла.

Понякога сънувам, че съм буден.

Покривам те с небесно наметало

и сричам си една красива лудост.

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??