13 oct 2005, 9:34

ПОСВЕЩЕНИЕ

  Poesía
1K 0 8

ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Искаш за теб да напиша куплети.

Казваш: “Нали затова си поет.

Толкова много жени са възпети –

ти не написа за мен нито ред.”

 

Може би права си. Толкова време

моите мъжки капризи търпиш.

Животът ти с мен е и радост, и бреме,

и отговорност – както твърдиш.

 

Аз съм с изменчив и труден характер.

Зная това и ти сторвам поклон.

Ти ме възпираш, щом хукна по вятъра

и ме обичаш, макар ветрогон.

 

Някога груб съм – ти ми прощаваш.

Сприхав съм – ти отговаряш ми с такт.

Лошите мигове бързо забравяш,

а любовта ми признаваш за факт.

Всичко, което до днес съм написал,

аз от сърце подарявам на теб.

Твоя е всяка задъхана мисъл!

Всеки изстрадан до болка куплет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...