13.10.2005 г., 9:34

ПОСВЕЩЕНИЕ

1K 0 8

ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Искаш за теб да напиша куплети.

Казваш: “Нали затова си поет.

Толкова много жени са възпети –

ти не написа за мен нито ред.”

 

Може би права си. Толкова време

моите мъжки капризи търпиш.

Животът ти с мен е и радост, и бреме,

и отговорност – както твърдиш.

 

Аз съм с изменчив и труден характер.

Зная това и ти сторвам поклон.

Ти ме възпираш, щом хукна по вятъра

и ме обичаш, макар ветрогон.

 

Някога груб съм – ти ми прощаваш.

Сприхав съм – ти отговаряш ми с такт.

Лошите мигове бързо забравяш,

а любовта ми признаваш за факт.

Всичко, което до днес съм написал,

аз от сърце подарявам на теб.

Твоя е всяка задъхана мисъл!

Всеки изстрадан до болка куплет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...