Поиска стих с лично посвещение да напиша

Но как да го направя като духът ми погуби

За нея бях средство, не мечта  за която диша

Какво биха означавали едни написани думи

На улицата излизам забил поглед в земята

Непознати са всички и нека така да остане

Не мисля вече дали сам избрах самотата

Дори желание нямам да търся любовта ни

Моята същност винаги е била отрицание

Подслон няма да намеря, не и в този живот

Мълча защото за всяка дума дължа извинение

Впрегнат за вечен път в този дяволски хомот

От моето минало отдавна всичко открекох

На стари приятели  гръб обърнах и оставих

Проклинам ли деня, в който на нея се врекох

Защо светлината в своите стъпки забравих

Питам се не и ли омръзна да повтаря всеки ден

Защо съм студен и малко ми трябва за да изригна

За това ли  откликва на мъже по-весели от мен

Истинската ми същност за нея остана енигма

Варна, 19.9.2016