2.03.2021 г., 19:32

Посвещение

664 0 0

Поиска стих с лично посвещение да напиша

Но как да го направя като духът ми погуби

За нея бях средство, не мечта  за която диша

Какво биха означавали едни написани думи

 

На улицата излизам забил поглед в земята

Непознати са всички и нека така да остане

Не мисля вече дали сам избрах самотата

Дори желание нямам да търся любовта ни

 

Моята същност винаги е била отрицание

Подслон няма да намеря, не и в този живот

Мълча защото за всяка дума дължа извинение

Впрегнат за вечен път в този дяволски хомот

 

От моето минало отдавна всичко открекох

На стари приятели  гръб обърнах и оставих

Проклинам ли деня, в който на нея се врекох

Защо светлината в своите стъпки забравих

 

Питам се не и ли омръзна да повтаря всеки ден

Защо съм студен и малко ми трябва за да изригна

За това ли  откликва на мъже по-весели от мен

Истинската ми същност за нея остана енигма

 

Варна, 19.9.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...