8 may 2008, 15:51

Посвещение (прозрение) 

  Poesía » Otra
651 0 3
От писмо: "Все пак трябва да знаеш, моето
момче, че не е толкова просто..."


Тогава аз не съм усещал
и вече аз съм го забравил,
че от далеч ме е прегръщал
и мойте действия наставил.

Тогава аз не съм усещал.

Разглеждам купчинката снимки
и пак сърцето странно бие.
За настоящето са тези примки.
Нататък как ще се развие?

И пак сърцето странно бие.

Писмото старо пак намирам
и сякаш почеркът е моя,
сега чак всичко аз разбирам
- в душата си съзирам, слоя.

Сега чак всичко аз разбирам.

В писмото аз не съм намирал
и нещо, що не съм разбирал.
С тъга сега го разгадавам
и в миналото пак оставам.

В миналото пак оставам.

Не искам пътя да обърквам
и кофти пак да се увличам.
По Нищото да се побърквам
и сам към себе си да тичам.

Не искам! Не искам!


© Пламен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??