Посвещение (прозрение)
От писмо: "Все пак трябва да знаеш, моето
момче, че не е толкова просто..."
Тогава аз не съм усещал
и вече аз съм го забравил,
че от далеч ме е прегръщал
и мойте действия наставил.
Тогава аз не съм усещал.
Разглеждам купчинката снимки
и пак сърцето странно бие.
За настоящето са тези примки.
Нататък как ще се развие?
И пак сърцето странно бие.
Писмото старо пак намирам
и сякаш почеркът е моя,
сега чак всичко аз разбирам
- в душата си съзирам, слоя.
Сега чак всичко аз разбирам.
В писмото аз не съм намирал
и нещо, що не съм разбирал.
С тъга сега го разгадавам
и в миналото пак оставам.
В миналото пак оставам.
Не искам пътя да обърквам
и кофти пак да се увличам.
По Нищото да се побърквам
и сам към себе си да тичам.
Не искам! Не искам!
момче, че не е толкова просто..."
Тогава аз не съм усещал
и вече аз съм го забравил,
че от далеч ме е прегръщал
и мойте действия наставил.
Тогава аз не съм усещал.
Разглеждам купчинката снимки
и пак сърцето странно бие.
За настоящето са тези примки.
Нататък как ще се развие?
И пак сърцето странно бие.
Писмото старо пак намирам
и сякаш почеркът е моя,
сега чак всичко аз разбирам
- в душата си съзирам, слоя.
Сега чак всичко аз разбирам.
В писмото аз не съм намирал
и нещо, що не съм разбирал.
С тъга сега го разгадавам
и в миналото пак оставам.
В миналото пак оставам.
Не искам пътя да обърквам
и кофти пак да се увличам.
По Нищото да се побърквам
и сам към себе си да тичам.
Не искам! Не искам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Всички права запазени
