plamen_priatel (Пламен)
5 4
8.05.2008 г., 15:51 ч.

Посвещение (прозрение) 

  Поезия » Друга
667 0 3
От писмо: "Все пак трябва да знаеш, моето
момче, че не е толкова просто..."


Тогава аз не съм усещал
и вече аз съм го забравил,
че от далеч ме е прегръщал
и мойте действия наставил.

Тогава аз не съм усещал.

Разглеждам купчинката снимки
и пак сърцето странно бие.
За настоящето са тези примки.
Нататък как ще се развие?

И пак сърцето странно бие.

Писмото старо пак намирам
и сякаш почеркът е моя,
сега чак всичко аз разбирам
- в душата си съзирам, слоя.

Сега чак всичко аз разбирам.

В писмото аз не съм намирал
и нещо, що не съм разбирал.
С тъга сега го разгадавам
и в миналото пак оставам.

В миналото пак оставам.

Не искам пътя да обърквам
и кофти пак да се увличам.
По Нищото да се побърквам
и сам към себе си да тичам.

Не искам! Не искам!


© Пламен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??