17 ago 2006, 23:00

Посветено

  Poesía
919 0 0

Звучи като шега,
но е истина една,
че чувство в мен се зароди
и любовта ми се разкри.

В душата ми искрички заиграха
и аз към тебе тръгнах плаха,
любовта си ти признах,
и в живота с тебе заиграх.

Сърцето ми ликува в този час,
че "Обичам те!" изричам аз,
без страх стоя пред всички вас
и крещя през сълзи с пълен глас:

"Чувствам се прекрасно,
обичам те ужасно
и никога не ще изтлее
Любовта, която в мен живее!!!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...