10 mar 2017, 22:37

Посветено

3.1K 7 12

 

Край има.
Винаги е имало.
За всекиго.
За всяко нещо.
Място. Време. Пространство.
Край има.
За тишината. За думите.
За живота: на създанията различни,
и на човекът.

Това е то.
Краят съществува.
Не можеш да го започнеш.
Може едно да бъде само:
можеш да го довършиш.

Той е близко - преди да се усетиш,
те застига.
И си отиваш. Без думи или със.
Значение няма.
Изчезваш. Отиваш там.

Смъртен ли си - не чакай пощада.
Тя не жалее и не пита.
Отиваш си - със скръстени ръце,
или с усмивка.
Край има.
Смъртен си.
За всички. За всичко що диша,
и що живее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Краят, това е справедливостта на Природата! За да дойдат други, децата ни, на нашето място и да видят красотата на този свят. Както ние сме дошли, предсказани от древни времена!
  • Благодаря ти, Иван!
  • Самата истина изказана убедително!
  • Спасибо, Сенилга!
  • Стихотворение- утверждение - убеждение....всё так,но смерть только добавляет смысла жизни

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...