Mar 10, 2017, 10:37 PM
Посветено
Край има.
Винаги е имало.
За всекиго.
За всяко нещо.
Място. Време. Пространство.
Край има.
За тишината. За думите.
За живота: на създанията различни,
и на човекът.
Това е то.
Краят съществува.
Не можеш да го започнеш.
Може едно да бъде само:
можеш да го довършиш.
Той е близко - преди да се усетиш,
те застига.
И си отиваш. Без думи или със.
Значение няма.
Изчезваш. Отиваш там.
Смъртен ли си - не чакай пощада.
Тя не жалее и не пита.
Отиваш си - със скръстени ръце,
или с усмивка.
Край има.
Смъртен си.
За всички. За всичко що диша,
и що живее.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти, Иван!
-
Самата истина изказана убедително!
-
Спасибо, Сенилга!
-
Стихотворение- утверждение - убеждение....всё так,но смерть только добавляет смысла жизни
-
Благодаря, Деян!
-
И си отиваш. Без думи или със.
Значение няма.
Същинският смисъл, почувствах го. Хареса ми! -
Благодаря, Стойчо. Непременно ще го прегледам и прочета!
Темата за неизбежния край винаги е била и ще остане някак емблематична. Благодаря за отзива, Петър! -
Хареса ми,
темата за неизбежния край...
едно Ел Дорадо за всеки поет...Поздрави -
Има едно стихотворение, което е заглавно за стихосбирка на американския поет Робърт Пен Уорън -"Знам място, където всичко е действително".Бих казал, че е емблематично за цялата му мистична поезия.
Бих се радвал, ако го прочетеш, защото стихосбирка с това заглавие излезе преди много години и на български. И съм убеден, че ще ти хареса! -
Благодаря!
-
Силно!
