Посветено
Край има.
Винаги е имало.
За всекиго.
За всяко нещо.
Място. Време. Пространство.
Край има.
За тишината. За думите.
За живота: на създанията различни,
и на човекът.
Това е то.
Краят съществува.
Не можеш да го започнеш.
Може едно да бъде само:
можеш да го довършиш.
Той е близко - преди да се усетиш,
те застига.
И си отиваш. Без думи или със.
Значение няма.
Изчезваш. Отиваш там.
Смъртен ли си - не чакай пощада.
Тя не жалее и не пита.
Отиваш си - със скръстени ръце,
или с усмивка.
Край има.
Смъртен си.
За всички. За всичко що диша,
и що живее.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
