28 ago 2008, 19:43

Посветено

  Poesía
1.5K 0 15
 

Аз бях... А вашите усмивки

накацаха по мен. По рамена.

Препълвахте сърцето със иглички,

иглички - гъделът на радостта.

И вярвайте ми - бяхте ВЯТЪР,

и ВЪЗДУХЪТ, просторното НЕБЕ.

Посяхте вие в мен крилата,

пак вие подарихте ми ЛЕТЕЖ.

И аз летях - във вашите аплаузи,

във вашите очи, лица,

и чрез сърцето си сега ви казвам:

До нови срещи! И БЛАГОДАРЯ!

 

 

 

 

Благодаря на всички за вълшебните мигове, подарени и споделени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До нови срещи, Дидо!
    А ти се представи страхотно!
    Малко късно се появявам, но те поздравявам!
  • Хех...
  • Красиво и емоционално!!
    За мен беше радост да съм там!!
    Поздрав!
  • Очаквах да се появиш!
  • Щастливи бяхме, че със тебе
    трепета и радостта делихме.
    И следващия път, със здраве,
    светулки ще блестят в очите!
    Прегръдка!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...