28 ago 2008, 19:43

Посветено

  Poesía
1.5K 0 15
 

Аз бях... А вашите усмивки

накацаха по мен. По рамена.

Препълвахте сърцето със иглички,

иглички - гъделът на радостта.

И вярвайте ми - бяхте ВЯТЪР,

и ВЪЗДУХЪТ, просторното НЕБЕ.

Посяхте вие в мен крилата,

пак вие подарихте ми ЛЕТЕЖ.

И аз летях - във вашите аплаузи,

във вашите очи, лица,

и чрез сърцето си сега ви казвам:

До нови срещи! И БЛАГОДАРЯ!

 

 

 

 

Благодаря на всички за вълшебните мигове, подарени и споделени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До нови срещи, Дидо!
    А ти се представи страхотно!
    Малко късно се появявам, но те поздравявам!
  • Хех...
  • Красиво и емоционално!!
    За мен беше радост да съм там!!
    Поздрав!
  • Очаквах да се появиш!
  • Щастливи бяхме, че със тебе
    трепета и радостта делихме.
    И следващия път, със здраве,
    светулки ще блестят в очите!
    Прегръдка!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...