Посветено
Аз бях... А вашите усмивки
накацаха по мен. По рамена.
Препълвахте сърцето със иглички,
иглички - гъделът на радостта.
И вярвайте ми - бяхте ВЯТЪР,
и ВЪЗДУХЪТ, просторното НЕБЕ.
Посяхте вие в мен крилата,
пак вие подарихте ми ЛЕТЕЖ.
И аз летях - във вашите аплаузи,
във вашите очи, лица,
и чрез сърцето си сега ви казвам:
До нови срещи! И БЛАГОДАРЯ!
Благодаря на всички за вълшебните мигове, подарени и споделени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
