Аз бях... А вашите усмивки
накацаха по мен. По рамена.
Препълвахте сърцето със иглички,
иглички - гъделът на радостта.
И вярвайте ми - бяхте ВЯТЪР,
и ВЪЗДУХЪТ, просторното НЕБЕ.
Посяхте вие в мен крилата,
пак вие подарихте ми ЛЕТЕЖ.
И аз летях - във вашите аплаузи,
във вашите очи, лица,
и чрез сърцето си сега ви казвам:
До нови срещи! И БЛАГОДАРЯ!
Благодаря на всички за вълшебните мигове, подарени и споделени.
© Деян Димитров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
