9 ago 2009, 20:36

Посветено

969 0 1

Позволи ми да ти подаря звездите –

разпилени, грешни и невиждани.

От небето в своя сън плених ги.

Всичките на тебе са обречени.

 

Коя съм аз ли? Питаш се, не знаеш.

Луташ се във ада и във рая.

Намери ли това, което тъй желаеш?

А аз открих ли го? Сама не зная.

 

Аз ли съм онази, която е трудно да обичаш?

Неусетно и неволно объркала света ти.

А ти дали си този, който в сложното се врича,

доброволно пуснал ме в ума си.

 

Дали за мен си смисълът копнян

или болка, от която бягам.

Защо боли до днес - не знам,

но дори във бягството си страдам.

 

Пред теб събличам своите тайни.

Сега дали ще ми повярваш?

Щом обичаш, Слънце, не разбра ли,

че боли дори, когато нараняваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...