Позволи ми да ти подаря звездите –
разпилени, грешни и невиждани.
От небето в своя сън плених ги.
Всичките на тебе са обречени.
Коя съм аз ли? Питаш се, не знаеш.
Луташ се във ада и във рая.
Намери ли това, което тъй желаеш?
А аз открих ли го? Сама не зная.
Аз ли съм онази, която е трудно да обичаш?
Неусетно и неволно объркала света ти.
А ти дали си този, който в сложното се врича,
доброволно пуснал ме в ума си.
Дали за мен си смисълът копнян
или болка, от която бягам.
Защо боли до днес - не знам,
но дори във бягството си страдам.
Пред теб събличам своите тайни.
Сега дали ще ми повярваш?
Щом обичаш, Слънце, не разбра ли,
че боли дори, когато нараняваш.
© Ина Todos los derechos reservados