Aug 9, 2009, 8:36 PM

Посветено

  Poetry » Love
974 0 1

Позволи ми да ти подаря звездите –

разпилени, грешни и невиждани.

От небето в своя сън плених ги.

Всичките на тебе са обречени.

 

Коя съм аз ли? Питаш се, не знаеш.

Луташ се във ада и във рая.

Намери ли това, което тъй желаеш?

А аз открих ли го? Сама не зная.

 

Аз ли съм онази, която е трудно да обичаш?

Неусетно и неволно объркала света ти.

А ти дали си този, който в сложното се врича,

доброволно пуснал ме в ума си.

 

Дали за мен си смисълът копнян

или болка, от която бягам.

Защо боли до днес - не знам,

но дори във бягството си страдам.

 

Пред теб събличам своите тайни.

Сега дали ще ми повярваш?

Щом обичаш, Слънце, не разбра ли,

че боли дори, когато нараняваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...