face04 (Таня Кирилова)
163 3746
7 jun 2009, 11:29

Посветено 

  Poesía
868 0 19

В молитва ръцете ми дишат във бяло.

Молбата за помощ искри във сълза.

И от детската чиста душа се изтръгва

стон като цвете, родено от бистра роса.

По пътечка ме следва като слънчево зайче.

И ме огрява, за да не се изгубя в леса.

А с дъха си тревата погалва

наранената от унижение, болна душа.

За тебе, детенце, света ще обърна.

През дъжда от несгоди слънце ще ти подаря.

Да те следва по пътя и ти дарява

радост, навсякъде по света.

 

Посветено с много обич и болка на прекрасен човек и приятел. Обичам те, миличка! Бог да ви пази!

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??