Посветено
В молитва ръцете ми дишат във бяло.
Молбата за помощ искри във сълза.
И от детската чиста душа се изтръгва
стон като цвете, родено от бистра роса.
По пътечка ме следва като слънчево зайче.
И ме огрява, за да не се изгубя в леса.
А с дъха си тревата погалва
наранената от унижение, болна душа.
За тебе, детенце, света ще обърна.
През дъжда от несгоди слънце ще ти подаря.
Да те следва по пътя и ти дарява
радост, навсякъде по света.
Посветено с много обич и болка на прекрасен човек и приятел. Обичам те, миличка! Бог да ви пази!
© Таня Кирилова All rights reserved.
