Посветено
... на Станимир...
Ти си тръгна съвсем ненадейно
и след тебе пося тишина,
опустя и животът ни беден,
тихомълком във нас заваля.
Без сбогом. Смъртта ти нелепа
ни разтърси без милост, зловеща...
Но кога ли готов е човекът
за последната паметна среща?
Ти потъна дълбоко в земята,
само миг бил е нужен за всичко...
и скръбта ни прекършва сърцата,
от безсилие стенат излишни...
Как без теб да намерим искрата,
дето даваше с обич на всеки?
Как покой да намери душата?
Кой сега с доброта ще ни свети?
Поклон пред паметта ти...
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados