5 nov 2009, 22:19

Посветено

  Poesía
958 0 5

                             Посветено

... на Станимир...

 

Ти си тръгна съвсем ненадейно
и след тебе пося тишина,
опустя и животът ни беден,
тихомълком във нас заваля.

 

Без сбогом. Смъртта ти нелепа
ни разтърси без милост, зловеща...
Но кога ли готов е човекът
за последната паметна среща?

 

Ти потъна дълбоко в земята,
само миг бил е нужен за всичко...
и скръбта ни прекършва сърцата,
от безсилие стенат излишни...

 

Как без теб да намерим искрата,
дето даваше с обич на всеки?
Как покой да намери душата?
Кой сега с доброта ще ни свети?

 

 

                                                                          Поклон пред паметта ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...